Защо създадох този блог

кликнете тук за НАЧАЛО  

Тъй като в България напоследък  живота стана много труден реших да създам този блог с идеята всички заедно да споделим натрупания си житейски опит през годините и кой до какви изводи е стигнал за да успеем да се справим с проблемите си по някакъв начин. Проблемът с парите го имаме всички, но аз успях с течение на времето да стигна до някои изводи и прости правила, винаги да ми се намират пари в джоба. Когато вярваш в позитивното мислене и следваш мечтите си нещата се случват. Може да звучи като клише, но аз съм се убедила от личен опит, че това е самата истина и реших да споделя някои лични изводи за това как да се справим с предизвикателствата и трудностите, и да живеем  по-добре.

     Първата грешка която прави българинът е непрекъснато да се оплаква. "Не искам това, не искам онова. Трудно ми е, Тежко ми е..." и.т.н. Да обаче това води до негативна енергия.

     Това означава че когато имаме лоши мисли, ние се чувстваме зле. Често дори изпадаме в депресии и дори се разболяваме в следствие на негативното си мислене. Само че в крайна сметка ние сме това, което мислим, т.е колкото по-зле се чувстваме толкова повече злини и неприятности ни се случват, толкова сме по-бедни, толкова сле по-затънали в проблеми, дългове и заеми и сякаш всичко е омагьосан кръг и изход няма. Да ама не. Изход винаги има освен ако наистина не е писано да живеем. Въпросът е как да го намерим и точно тук се намесва положителното мислене.

     Имаше период преди много години когато аз самата съм била буквално на дъното и все на мен се случваха лошите неща и аз бях свикнала с тази мисъл, че чак се изненадвах когато успеех в нещо, или когато аз не седях точно на счупения стол, или не паднех в единствената локва на улицата, защото и това ми се случваше доста често. Да не споменавам, че вечно бях с празен джоб и винаги затънала до шия в дългове, не веднъж съм оставала без ток в най-големите зими поради неплатени сметки и прочие. И разбира се винаги се оплаквах, все някой друг ми беше виновен, и обикновено мислех за себе си, като за пълна неудачница за която някой друг трябваше да се грижи. С други думи очаквах само лошото и съответно то ме сполиташе. Естествено с времето се и разболях от целия този негативизъм и ми се наложи доста често да посещавам софийските болници и да преспивам у една приятелка, която живееше в покрайнините на София. Тъй, като тя през деня ходеше на работа, аз оставах сама. Съответно бях поела домакинската работа за да мога да и се "изплатя" за услугата с преспиването, но следобедите доста често ми оставаха свободни. Един ден докато се чудих какво да правя забелязах на полицата на секцията няколко книги и една от тях беше точно за енергията и позизитивното мислене. За съжаление не помня как се казваше, но това беше повратната точка в живота ми.

     Първоначално гледах с насмешка на нещата които пишеше вътре, но все пак се заинтригувах и когато се прибрах в къщи започнах да се интересувам, точно от такъв тип литература. С времето започнах да осмислям, забелязвам и практикувам някои неща.

Свързана тема:
Силата на позитивното мислене