Още позитивно мислене

КЛИКНЕТЕ ТУК ЗА НАЧАЛО

Какво е положителното мислене?

Наполовина празна ли е чашата или наполовина пълна? – Всичко зависи от това как Вие възприемате нещата!

Преди всичко положителното мислене е упражнение и като такова изисква да имате определена психическа нагласа. Без предварителна нагласа на съзнанието да възприемате правилно положителното мислене, няма да постигнете резултати. Когато имате нагласа за положително мислене, със сигурност Вашите мисли са положителни, което води до непрекъснато използване от Вас на положителни твърдения. Това е автоматичен процес и се извършва на подсъзнателно ниво. Когато сте преживели положителна емоция и чувствата Ви все още не са отшумяли, опитайте се да анализирате своето поведение. Ще откриете, че някак си възприемате неща, които бихте възприели доста негативно по не толкова негативен начин и доста често дори по-скоро положително.

Когато имате положителна нагласа в мисленето си, Вие сте в състояние доста бързо да откриете отговори дори и на най-сложните проблеми и да се справите с лекота с всяко предизвикателство. Положителното мислене е начин на мислене или поведение, при което очаквате нещата да се случат автоматично. Вие имате положителни мисли – случват Ви се положителни неща. Хората, които са изградили в съзнанието си модел на положително мислене, очакват, надяват се и вярват, че всичко което правят ще доведе до положителен резултат. Много често това се случва. Не заради друго, ами просто заради положителното възприемане на резултата от Вас. Разбира се не трябва да бъркате това с твърдението: “Мисли положително и нещата със сигурност ще се наредят”. Това схващане е тотално погрешно, защото преди всичко не разполагате с правилният модел на мислене. Когато в момент на отчаяние се обърнете към положителното мислене – тогава е вече прекалено късно и няма да постигнете положителен резултат.

Тези, които имат положителна нагласа в мисленето си естествено генерират положителни мисли и винаги предвиждат щастие, здраве, успех или положителен изход от всяка ситуация, в която попаднат. Те вярват и знаят, че ще вземат правилното решение и ще направят правилният избор. Докато го очакват - техният ум и подсъзнание ще успеят да намерят начин да доведат нещата до положителен завършек. Това е е истинската сила на положителното мислене.

Не всеки вярва в това, че положителното мислене дава резултати, но най-често това са хора, които са се опитали да го прилагат случайно или когато са се нуждаели да се измъкнат от неприятна за тях ситуация. Позитивното мислене не работи по този начин, така че ако го прилагате така – не очаквайте резултати. Други пък вярват в него, но не знаят как точно да го прилагат. Те казват “Гледай положително на нещата”, когато вече сте в безизходица или нещата не се развиват благоприятно за Вас. Но след като не знаете как точно работи положителното мислене, колкото и да се опитвате да го прилагате, винаги ще е без резултат.

Всичко се програмира в детството

Отношението към парите зависи много от това, какво възпитание е дадено на децата към материалните блага. За да нямат в бъдеще финансови проблеми, важно е да научите наследниците си да смятат парите за нещо добро и полезно, но да не ги превръщат в единственото нещо, към което се стремят.

- В присъствието на детето не говорете за парите негативно. Ако искате да осъдите нещо меркантилно, по-добре кажете: “В света има толкова много интересни неща, а някои хора мислят само за пестене”. Наблягайте върху това, че човек не трябва да зацикля на една тема, а не че да се обичат парите е нещо лошо”.

- Децата често се хвалят пред другарчетата си със скъпите си играчки. Научете отрочето си да обръща внимание не само на цената на вещите, а на ползата от тях, на това, как и от какво са изработени, на удобството.

- Разказвайте на детето как изкарвате парите си, как става това в другите професии. Колкото по-рано то разбере, че парите се добиват с труд, често доста усилен, толкова по-добре.

- От 4-5-годишна възраст давайте на децата джобни пари. Нека те решават какво да правят с тях, вие само им подсказвайте. Постепенно те трябва да съобразят, че ако харчат всичко за шоколад, никога няма да съберат пари за нещо по-голямо и интересно. Най-добрият начин да се научиш да се отнасяш правилно с парите, е практиката.

Пластовете в подсъзнанието

 

“Позитивно мислене е ефикасно най-вече, когато подсъзнанието подкрепя съзнателните намерения.” Д-р Брус Липтън

Начинът, по който протича животът ни, нещата, които ни се случват зависят не толкова от външните фактори и обстоятелства, а от най-дълбоките ни убеждения, вярвания и нагласи, от подсъзнателните ни модели на мислене и поведение. Казано по-друг начин – нашият живот отразява подсъзнателно ни програмиране.

Разбирайки за силата на подсъзнанието, за позитивното мислене и за различните методи като утвърждения и визуализация, ние започваме да работим по препрограмиране на подсъзнанието си.

Много от нас поемат духовния път като се учат да приемат света такъв, какъвто е и се стремят да се издигнат над ограниченията и желанията на его-ума.

Често обаче се случва да започнем да градим ново виждане за себе си и света без да изчистим старите си подсъзнателни програми. Въодушевени от новите идеи и прозрения, желаейки по-скоро да станем “нов човек” и да променим живота си към по-добро, несъзнателно потискаме чувствата си, опитваме се да забравим миналото, да игнорираме проблемите си, да отречем това, което в е нас, да излъжем сами себе си.

Но психиката на човек е една сложна многопластова система. Съзнателната част, която е на повърхността заема съвсем малък процент от нея. По-голямата част обхваща подсъзнанието, което на свой ред се състои от различни нива. Някои от подсъзнателните си мисли можем да осъзнаем и анализираме като просто пренасочим вниманието си. Има обаче и по-дълбоки пластове, скрити от съзнанието ни, до които можем да достигнем само чрез специални техники – това е така нареченото несъзнавано, където са нашите скрити желания и импулси, инстинктивни нужди и психични действия. Миналите мисли и спомени могат да бъдат “изтрити” от съзнанието, но те управляват мислите и чувствата на човек от сферата на несъзнаваното.

Според психоанализата несъзнаваното не включва всичко, което не е съзнателно, а по-скоро само това, което е активно потиснато от съзнателните мисли или това, което личността отрича и не иска да признае.

Ако започнем да градим нови вярвания и представи и в същото време потискаме чувствата си, които все още са в нас, ние ги натикваме все по-дълбоко в несъзнаваното, толкова дълбоко, че вече нямаме достъп до тях. Те обаче продължават да съществуват там. По този начин превръщаме подсъзнанието си в свой враг.

Няма как да направим истинска промяна, ако не навлезем дълбоко в тези пластове, за да разчистим събрания “боклук”. В противен случай “промяната” си остава само на повърхността, като маска, зад която се опитваме да се скрием от себе си.

Може би ви се е случвало да си мислите, че сте простили на даден човек, но се случва нещо, което изкарва от вас неподозирани чувства и осъзнавате колко много болка и гняв сте покрили в себе си?

Или сте си повтаряли, че животът е прекрасен, че го приемате такъв, какъвто е, че виждате само хубавото, но усещате в тялото напрежение, тревожност, сънят ви се нарушава или се появява болест?

И се питате - “заблуждавал ли съм се до сега? Значи не съм простил наистина, значи не съм приел света, какъвто е и всъщност не мога да бъда над проблемите си?”

Защо става така?

Когато започнем да се променяме, ние въздействаме върху своите убеждения на съзнателно ниво. Разбира се утвържденията постепенно се приемат от подсъзнанието и се превръщат в автоматични мисли. Заедно с тях обаче в нас остават старите подсъзнателни вярвания и потиснати чувства. И макар да сме убедени, че вече сме приели новите убеждения, в дълбоките пластове на подсъзнанието има заложено друго. То няма къде да отиде ако не го извадим “на светло”. Получава се конфликт между съзнанието и подсъзнанието. Д-р Брус Липтън, автор на “Биология на вярата” пише:

“И какво става когато вярванията в подсъзнанието са в конфликт със желанията на съзнанието? Еднозначно, винаги печели подсъзнанието, тъй като то е 1 млн. пъти по-мощно при обработката на информацията.”

Невронауката доказва, че между деветдесет и пет до деветдесет и девет процента от поведението ни е пряко извлечено от подсъзнанието. Но ако то не е изчистено от старите програми, как може да приеме новите?

Квантовият физик Вадим Зеланд също многократно подчертава, че за да постигнем желаното, трябва да има синхрон между душата и разума.

Аз имах момент, когато мислех, че съм приела някои обстоятелства в живота си и че съм над проблема, който стоеше пред мен. Но се случи така, че животът ме постави пред ситуация, която извади истинските ми чувства, дълбоко заровени в мен. Тогава си дадох сметка, че всъщност не съм приела това, което Е истински, а всичко е било на повърхността. В мен още е имало съпротива, която съм се опитвала да покрия.

В онзи момент се питах – “защо след като приех това, което Е, се чувствам зле? Нали всичко е така, както трябва да бъде?” Отговор намерих в думите на Екхарт Толе:

“Истинското приемане би преобразувало веднага тези чувства. Ако наистина дълбоко в себе си знаете, че всичко е “в реда на нещата”, както се изразявате, и което безспорно е вярно, дали изобщо бихте имали негативни чувства? Без да съдите, без да се съпротивлявате срещу това, което Е, те не биха възникнали. Имате в ума си представата, че “всичко е наред”, но дълбоко в себе си не го вярвате, така че старите психоемоционални модели на съпротива си остават непокътнати. Затова се чувствате зле.”

Осъзнах, че духовността, както и позитивното мислене могат да бъдат бягство от реалността. Не че те са нещо лошо, не че са вид илюзия. Но ако не разчистим “отпадъците” от подсъзнанието, духовният път може да бъде като да градим къща върху гнила основа. Да, тя ще бъде нова, красива и величествена, но всеки момент може да се срути. 

Колко познато ми звучаха думите на Луиз Хей:

“Когато открих своята метафизична пътека. аз обвих чувствата си с красив слой духовност и по този начин покрих доста боклук в себе си… Издигнах си зид, който буквално прегради достъпа до собствените ми чувства.”

Как може да постигнем истинска промяна?

• Както съм писала и друг път, нито утвържденията, нито визуализацията, нито дори медитацията ще имат траен ефект, ако преди това не освободим чувствата, които ни измъчват и ако не се справим със съпротивата в нас. За истинската промяна е нужно дълбоко навлизане в себе си. Необходимо е да осъзнаем и признаем най-дълбоки убеждения, колкото и те да не ни допадат. Харесва ми какво е писал за това психотерапевтът Орлин Баев в една своя статия за позитивното мислене:

“Нужно е да се анализират спокойно и открито подсъзнателните ни вярвания, да се приемат с любов и светлината на съзнанието и да се препрограмират. Тогава силата на подсъзнанието се впряга в полета на по-висшите ни аспирации! Това е начинът!”

• Като правите увърждения, когато се опитвате да простите на някого или да приемете дадена ситуация, винаги следете за обратните послания, които получавате в отговор. Какво чувствате докато ги казвате – усещате ли гняв, неодобрение, съпротива? Ако си казвате- “приемам своя живот” или своята работа, или тази ситуация, или този човек, заслушайте се в гласа, който идва от вътре. Не чувате ли той да протестира- “как не, никога няма да му простя, мразя го”, или “как ще приема работата си, тя е отвратителна, не я понасям”? Не пресичайте веднага този глас с думите “я, млъкни”, не спирайте океана от чувства, който се надига във вас. Напишете на един лист всички мисли и чувства, които излизат от вас и не се съдете за тях. Приемете ги с любов и започнете бавно, стъпка по стъпка да ги преобразувате. Бъдете търпеливи и не се насилвайте. За да бъде една промяна истинска, е необходимо дълбоко разбиране и приемане на новото.
• Обръщайте внимание на сънищата си. Тъй като те са послания от подсъзнанието ни, често именно те ни показват какво в нас не е наред и ни помагат да осъзнаем истинските си чувства.
• Тялото също ни носи много точни послания. Ако често усещате дискомфорт, напрежение, тревога, страх или умора, това говори, че има нещо дълбоко във вас, на което трябва да обърнете внимание и което може би се опитвате да скриете.

• Разбира се откриването на нови “пластове”, върху които трябва да работим е нормален процес. Докато се развиваме, винаги ще има някъде нужда от “ремонт” – от изхвърляне на стари ненужни вещи или преработване и укрепване на основата. В края на краищата това може би е един от двигателите, който ни тегли напред…

А вие какво мислите?
 Росица Вакъвчиева

http://sebepoznanie.com/psihologiq/samopomosht/plastove-v-podsyznanieto/ 

Скритата сила на ума

 

Алгоритмите на силата на ума са план за правилата, които сме разработили, за да ни помогат да мислим по-ефективно. Има примери от всяка област на живота. Търговците по-ефективно продават стоките, след като те вече са обучени да се усмихват и да говорят на „езика” на купувачите. Инвеститорите в недвижими имоти могат по-лесно да анализират даден имот, ако те имат по-добър набор за важните неща в техния ум. Писателите мислят, че що се отнася до заглавието, те ще "грабнат" читателя, ако използват думи като "строго секретни".

Универсални алгоритми на силата на ума
Някои от най-полезните правилата на живота са прости въпроси, които преминават през хаоса в нашият ум и се прицелват към най-съществените аспекти на нещата. Да разгледаме въпроса "Какво би (вкарайте героят тук) направил? " Питайки това, ние ще имаме много силен начин за бързото решаване на етични въпроси. Християнин, изправен пред етичен проблем например, обикновено може набързо да представи какво би направил Исус. Този процес често минава като рационалност и позволява на нашето мощно подсъзнание да ни покаже пътя. Ето и някои други въпроси, които могат да бъдат полезни.
- Как мога да се поуча от това?
- Как мога да използвам това за предимство?
- Как мога най-бързо и ефективно да разреша това?
- Какво е доброто за тази ситуация?
- Какъв е основният елемент тук?
- Как мога да гледам на това по различен начин?
- Имам ли цялата информация, която ми трябва, за да взема решение?
По-специфични техники на силата на ума
За да развиете своята сила на ума в конкретни области, разберете какво мислят успелите хора в тези области. Така например, съзнателно или не, добър комедиант винаги търси наоколо и пита неща като, "Как мога да направя това да бъде по-екстремно? " "Коя е глупавата част от тази ситуация? " "Кои думи имат двойно значение, с което мога да си играя? " или "Какъв е проблемът с тази картина? " Той може също така да си представя нещата наопаки, направени по различен начин, или от друга гледна точка.
Изобретателят мисли за това как работят нещата, как да се приложат тези принципи към функциите на други неща, или как да ги накара да работят по различен начин. Той предизвиква предположения, питайки: "Дали на столовете наистина им трябват крака, или ще имат предимства, ако ги окачим на тавана? " Тези идеи - създаване на техники, са само специфични алгоритми на силата на ума.
Ключът към използването на тези алгоритми на силата на ума най-ефективно не е в това да се обучавате колкото се може повече. Много от нас са научили достатъчно "самоподобрени" техники в техният живот. Това не означава, че знанието е вредно, но приложението е ключът тук, а не събирането на повече неизползваеми познания. Вие трябва да вземете това, което знаете, и да го използвате, и още по-важното е да го превърнете в навик. Обикновен и полезен принцип, превърнат в добър навик, е по-мощен отколкото пълна глава с големи идеи.
Как да създадете тази сила на ума като навици? Повторенията. Колко време ви трябва да направите нещо или колко пъти да го повторите, за да може то да се превърне в навик? Консенсусът на експертите е около три седмици. Изберете психологичната "програма", която искате да инсталирате във вашият мозък, и започнете да я използвате всеки ден в продължение на две-три седмици.
Притежаваме много умствени навици, но те не са непременно най-добрите, нали? Защо не започнете да тренирате себе си съзнателно, като използвате въпросите, правилата и моделите на поведение, които са най-полезни за вас? Това е начина да превърнете съдържанието на ума си в негова скрита сила.

Важно за ритуалите за пари

Всички ритуали за при се извършват при новолуние илинарастваща луна , за да имат успех. Важна роля играе зеленият цвят, затова не го пренебрегвайте, когато се опитвате да привлечете парите на ваша страна. Често ритуалите за пари използват талисмани, за да задържат богатството в дома на човека.

Закони на живота

Сред най-известните неписани закони е този на Хелранг – изчакай и лошото ще изчезне от само себе си. Закон на Мидър – колкото и зле да е това, което ви се е случило, по-лошо от това се е случило на ваши познати.

Закон на Чейтс – ако сте помогнали на приятел в беда, той със сигурност ще си спомни за вас... когато отново е в беда. Закон на Денистън – гайките, които остават, никога не съответстват на оставащите болтове.

Закон на Нейсър – можете да се предпазите от глупака, но не и ако е достатъчно изобретателен. Закон на Потър – мащабът на рекламната кампания на даден продукт е обратно пропорционална на реалната му ценност.

Закон на Синтего – едномесечната гаранция означава, че продуктът ще се развали на тридесет и втория ден. Закон на Хедли – ако ви хареса определена дреха, няма от вашия размер, а ако има от вашия размер, не ви седи добре. Ако ви седи добре, нямате достатъчно пари. Ако имате пари, при първото сядане шевовете се пръсват.

 инцип на Финмън – това, което ви харесва, обикновено липсва в магазините. Закон на О’Брайън – съседната опашка винаги се придвижва по-бързо. В момента, в който вие се преместите на друга опашка, тя започва да се движи по-бързо.

Аксиома на Лучърм – ако разгледате един проблем достатъчно внимателно, ще разберете, че вие сте част от този проблем. Формулата за успех на Глайм – тайната на успеха е в искреността. Когато успеете да си придадете вид на искрен, сте успели.

Закон на Хатчисън – когато е необходимо концентрираното ви внимание, винаги изпитвате непреодолимо желание да се позабавлявате или поне да погледате телевизия.

Съвет на Еделщайн – не се притеснявайте за това какво мислят за вас хората. Те са заети да мислят какво мислите вие за тях. Принцип на Матс – вероятността да срещнете познати нараства, ако вървите с човек, с който не искате никой да ви види.

Закон на Джоунс – ако пристигнете прекалено рано, ще сбъркате. Ако дойдете навреме, ще ви се наложи да чакате. Ако закъснеете, ще пропуснете най-важното.