1 ПРАВОТО ДА БЪДЕШ БОГАНТ

ВЪРНЕТЕ СЕ В НАЧАЛОТО

1

ПРАВОТО ДА БЪДЕШ БОГАТ

КАКВОТО и да се говори в похвала на бедността, истината е, че човек не може да живее пълноценно, ако не е богат. Никой не може да достигне тавана на своите таланти и възможности, ако не разполага с пари, защото, за да разгърнеш способностите си и да усъвършенстваш ума и душата си са нужни много неща и само парите дават достъп до тях.

Човек усъвършенства тялото, ума и душата си, използвайки като посредници различни предмети, а обществото е така организирано, че за да притежаваш тези предмети трябва да разполагаш с пари. Ето защо алфата и омегата на всички постижения е Науката да станеш богат.

 Целта на живота ни е да се развиваме, да вървим напред и всяко живо същество притежава неотменимо право да развие максимално целия потенциал на своите възможности.

Правото на живот включва правото да имаш свободен и неограничен достъп до всичко необходимо за своето пълно интелектуално, духовно и физическо израстване, или с други думи, да бъдеш богат.

В тази книга няма да говоря за богатството с метафори. Да бъдеш богат, не означава да бъдеш примирен или да се задоволяваш с малко. Никой не бива да е доволен от малкото, ако може да има повече и да се радва на повече. Целта на природата е непрестанна еволюция и напредък, затова човек трябва да разполага с нещата, които ще внесат сила, красота, елегантност и лукс в живота му. Да искаме по-малко е грешно.

Човекът, който има нещата от които се нуждае за да живее пълноценно, е богат човек. Този, който няма пари, не може да притежава това, което иска. Днес животът е толкова усложнен и напреднал, че дори най-обикновеният мъж или жена се нуждаят от значителни средства, за да живеят поне приблизително добре. Съвсем естествено е човек да иска да постигне всичко, на което е способен. Това желание за осъществяване на вродените възможности е неделимо от човешката природа. Ние не можем да не искаме да станем това, за което имаме потенциал. Успехът в живота ни се измерва с факта постигната ли е тази цел. От друга страна, можем да се превърнем в това, за което мечтаем, единствено посредством други неща, до които получаваме достъп само ако сме достатъчно богати, за да си ги купим, видим или посетим. Затова науката да бъдем богати е най-същественото от всичко знания.

В желанието да бъдем богати няма нищо лошо. Това всъщност е желание за един по-богат, по-пълноценен и по-щастлив живот, затова заслужава уважение и похвала. Не е нормално човек да не желае да живее по-добре и този, който не желае да притежава повече пари, за има нещата, които иска, очевидно не е нормален.

Ние живеем движени от три и основни импулса. Живеем за тялото, за ума и за душата. И трите импулса са еднакво добри и свети, и трите неща са еднакво желани и нито едно от тях – тялото, умът или душата – не живее пълноценно, ако някое от останалите е ограничено или лишено от проявление и живот. Не е нито правилно, нито благородно да се живее само за душата, като се отхвърлят тялото и ума, но също толкова погрешно е да се живее само за интелекта и да се отричат тялото и душата.

На всички ни са известни ужасните последствия, когато човек живее само за тялото, като пренебрегва ума и душата и всички разбираме, че истинскиятживот се състои в пълното осъществяване на човешките възможности – физически, интелектуални и духовни. Каквото и да се говори, човек не може да бъде щастлив или удовлетворен, ако тялото му не живее пълноценно във всичките си функции. Същото важи за интелекта и душата. Където е налице неосъществена възможност, дарба или функция, която не действа, там има неудовлетворени желания. А какво е желанието – възможност, която търси израз или проявление, което се стреми към действие.

Човек не може да живее пълноценно и да има здраво тяло без добра храна, удобни дрехи и топъл подслон и без да е освободен от принудите на изтощителния труд. Почивката и отдихът са задължителна необходимост за физическото му съществуване и оцеляване.

Човек не може да живее пълноценно в интелектуален план без книги и време да ги изучава, без възможност за пътувания и наблюдения, както и без подходящ интелектуален кръг.

За да живее пълноценно като ум, като интелект, човек трябва да има интелектуални забавления и да се заобикаля с всички предмети на изкуството и красотата, на които е способен да се наслади и които е способен да оцени.

За да живее пълноценно в духовен план, човек трябва да е ограден с любов, а любовта е свързани ръце, когато налице е бедността.[1]

Върховното щастие за човек е да създава радост и да прави подаръци на хората, които обича. Любовта намира своя най-естествен и спонтанен израз в движението. Човек, който няма какво да даде, не може да изпълни предназначението си като съпруг/ а или родител, като гражданин на обществото и като човешко същество. Именно използвайки материалните неща, човек живее пълноценно физически, развива ума си и усъвършенства душата си. Следователно, първостепенна грижа на всеки индивид, е да бъде богат.

Съвсем правилно е да искаш да бъдеш богат. Всеки нормален човек иска това. Затова насочи усилията си към овладяването на науката да бъдеш богат, защото това е най-благородната и най-нужната от всички науки. Ако я пренебрегнеш, пренебрегваш дълга към самия себе си, Бог и човечеството, защото най-голямата служба, с която можеш да им служиш, е да направиш най-доброто от себе си.
[1] Авторът перифразира поговорката: „Когато бедността влезе през вратата, любовта излита през прозореца” – Бел. ред.

2 ГЛАВА