БЛАГОДАРНОСТ
ПРИМЕРИТЕ, КОИТО ДАДОХ в предишната глава, навярно вече са подсказали на читателя, че първата стъпка към забогатяването е умението да съобщиш представата за своите желания на безформената субстанция.
Да, наистина е така и сега читателят ще види, че за да направи това е необходимо да влезе в съзвучие с безформения разум.
Обезпечаването на тези хармонични отношения е от такова основно значение, че ще отделя известно място на този момент и ще дам някои напътствия. Те със сигурност ще приведат този, който ги следва, в нужното духовно единство с върховната градивна субстанция, или Бог.
Целият процес на психично напасване и чувстване може да бъде сумиран с една единствена дума: благодарност.
Първо, вярваме, че съществува една разумна субстанция, от която произлизат всички неща. Второ, вярваме, че тази субстанция ни дава всичко, което поискаме от нея. И трето, свързваме се с нея посредством чувство на всеотдайна и дълбока благодарност.
Много хора, които подреждат живота си правилно във всяко друго отношение, остават бедни, защото не проявяват благодарност. Получили веднъж подарък от Бог, те прекъсват нишките, които ги свързват с него, защото не проявяват благодарност и така сами се провалят.
Очевидно е, че колкото по-близо живеем до източника на богатството, толкова повече богатства ще получим. Очевидно е също, че душата, която е благодарна, живее в по-близък досег с Бога от този, който никога не обръща към него признателен поглед. Колкото по-силно сливаме благодарния си дух с върховното, когато получаваме блага, толкова по-скоро и повече блага получаваме. Причината за това е съвсем проста: благодарността, като форма на ментална нагласа, приближава ума в по-близък досег с източника на благата.
Ако мисълта, че благодарността прави духа съзвучен с творческите енергии на вселената, е нещо ново за теб, помисли и ще установиш, че е вярна. Благата, с които вече разполагаш, са дошли при теб в резултат на спазването на определени закони. Благодарността води духа ти по пътищата, откъдето идват нещата, приобщава те към творческата мисъл и те предпазва от грешките на надпреварата и състезателното мислене.
Единствено благодарността ще запази пред погледа ти това, което имаш и ще те предпази от грешката да мислиш за божеството като за ограничен ресурс. Подобна мисъл би била фатална за твоите надежди.
Съществува закон за благодарността и неговото спазване е абсолютно задължително, ако желаеш да постигнеш резултатите, към които се стремиш. Законът за благодарността е всъщност природният принцип, че всяко действие и противодействие винаги са равни по количество и насочени едно към друго с обратен знак.
Благодарствената нагласа на духа и благодарствената похвала към върховната сила носят прилив на нови сили. Те винаги достигат адресата си и отговорът е моментално и бързо ответно движение към теб.
„Ела при Бог и той ще дойде при теб”. Тези думи са абсолютна психологическа истина. Ако благодарността ти е силна и постоянна, ответната реакция в безформената субстанция също ще е силна и продължителна и ще насочва винаги движението на нещата, които желаеш, към теб. Спомни си, дълбоката благодарност, която Исус изпитва, как постоянно повтаря: „Благодаря ти, Отче, че ме чуваш”. Не може да притежаваш сила, ако не си благодарен, защото благодарността те свързва със силата.
Но смисълът на благодарността не е единствено в получаваните в бъдеще блага. Неблагодарният човек става жертва на дълбока неудовлетвореност от настоящето си.
Този, който позволи на ума си да живее в неудовлетвореност, вече е загубил почва под краката си. Такъв човек насочва вниманието си към обичайното, ежедневното, мизерното, жалкото и презряното и умът му приема формата на тези неща. Тогава той прехвърля тези форми или ментални образи към безформеното. И тогава бедното, мизерното и окаяното идват при него.
Да оставиш ума си да живее в низшето, означава самият ти да се унизиш и да се заобиколиш с мизерни неща. Обратно, да насочиш вниманието си към висшето и доброто, това е пътят да направиш от себе си нещо висше и добро. Творческата сила в нас ни оформя според образите, към които насочваме вниманието си. Като мислеща субстанция ние неизменно приемаме формата на това, за което мислим.
Благодарният ум винаги е съсредоточен върху най-доброто, затова у него се задейства една вътрешна тенденция в тази посока. Той приема формата и характеристиките на най-доброто и получава най-доброто.
По подобен начин благодарността ражда вяра. Благодарният ум постоянно очаква добри неща и очакванията му се превръщат във вяра. Въздействието на благодарността върху ума създава вяра и всяка разливаща се вълна от благодарно мислене увеличава вярата. Неблагодарният човек не може да съхрани дълго в себе си живата вяра, а без жива вяра, както ще видим в следващите глави, не можеш да твориш и да станеш богат.
Ето защо е нужно да възпитаме в себе си навика да бъдем благодарни за всяко добро нещо, което стига при нас и постоянно да даваме израз на благодарността си. А като осъзнаем, че всички неща допринасят за нашия напредък, трябва да благодарим на всичко.
Не губи ценно време да търсиш кривините и грешките на властимащите. Тяхната организация на света е създала твоите възможности. Истината е, че всичко, което получаваш, идва при теб заради тях. Не изпадай в ярост срещу корумпирани политици. Без политиците бихме живели в анархия и достъпните възможности значително биха намалели.
Господ е работил дълго и търпеливо за да стигнем до мястото, където се намираме сега в индустрията и управлението. В неговото дело няма грешки. Никой не бива да се съмнява, че той ще се разправи с плутократите, тръстовите магнати, индустриалните босове и политиците, веднага щом стане възможно да се лиши от тях. Междувременно те всички са много необходими. Не забравяй, че те нареждат поточните линии, по които богатствата стигат до теб. Затова бъди благодарен. Така ще влезеш в съзвучие с доброто във всичко и тогава това добро ще потече към теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар