КАК ДА РАБОТИМ С ВОЛЯТА
ЗА ДА ПОЛОЖИШ НАЧАЛОТО на един научно управляван процес на забогатяване трябва да насочиш волята си не навън, към нещо външно, а навътре, към самия себе си.
Така или иначе, нямаш право да прилагаш волята си към друг човек, за да го накараш да действа по твое желание.
Да използваш в отношенията си с хората психическа принуда е също толкова морално неприемливо, колкото и да се опитваш да ги подчиниш с физическа сила. И психическата и физическата принуда превръщат човека в роб. Единствената разлика е в методите. Ако отнемането на нещо от даден човек с физическа сила е ограбване, ограбване е и подобно користно прилагане на психическа сила. Между двете неща няма разлика.
Нямаш право да налагаш волята си върху друго същество дори „за негово добро”, защото не знаеш какво е за него доброто. Науката да станеш богат не изисква по какъвто и да е начин да упражнявате власт или сила върху друго лице. Това просто не е нужно. Напротив, всеки опит да използваш волята си върху другите ще доведе до провал в личните ти цели.
Не е необходимо да прилагаш сила към нещата, за да ги принуждаваш да дойдат при теб. Все едно да се опитваш да принудиш Бог да действа по твоя воля, което, естествено, е глупаво и безполезно губене на време.
Няма как да заповядваш на Бог да ти даде блага, както няма как да накараш слънцето да изгрява и залязва по твоя воля.
Не мисли, че е нужно да прилагаш силата на волята си, за да умилостивиш някое враждебно Божество или да подчиниш на заповедите си упоритите и непокорни природни сили. Жизнената субстанция е дружелюбна, тя те обича и е по-загрижена да ти даде това, което искаш, отколкото ти да го получиш.
За да станеш богат е нужно да наложиш волята си единствено върху самия себе си.
Когато осъзнаеш какво е нужно да мислиш и как да действаш, използвай волята си, за да се накараш да постъпиш по нужния начин. Това е единствената допустима и приемлива употреба на сила, когато искаме да получим това, към което се стремим. Силата ни е нужна, за да ни тласне в правилната посока.
Използвай волята си, за да поддържаш правилния начин на мислене и действие.
Не се опитвай да проектираш желанието, мислите или намеренията си извън себе си, за да „въздействаш” на събитията или хората. Дръж ума си вкъщи. Само тук той може да свърши повече работа, отколкото където и да е другаде.
Използвай ума, за да създадеш ясна вътрешна картина на желаното и да я задържиш ярка и истинска, с помощта на твоята вяра и намерение. А волята си използвай, за да принудиш ума да работи по нужния правилен начин.
Колкото по-непоколебими и силни са вярата и намерението ти, толкова по-бързо ще забогатееш. Упражнявай са само с ПОЗИТИВНИ въздействия върху субстанцията, за да не я неутрализираш или разрушиш чрез отрицателни влияния.
Картината на твоите желания, заредена с вяра и намерение, се подема от аморфната субстанция и се изпълва със съдържание с помощта на цялата вселена.
Когато твоите желания се разпрострат в света, всичко започва да работи за тяхното осъществяване. Всяко живо създание, всеки неодушевен предмет, нещата, които все още не са сътворени се надигат и размърдват, раждайки пожеланото от теб. Цялата сила на вселената се устремява в една посока. Всички процеси започват да се движат към теб. Умовете на хората навсякъде по света се пренасочват и започват да вършат необходимото, за да могат твоите желания да бъдат задоволени, работейки несъзнателно за теб.
Но целият този процес може да бъде спрян ако започнеш да налагаш отрицателни влияния върху субстанцията. Съмненията и липсата на вяра могат да отклонят посоката на движение от теб със същата неизбежна сигурност, с която вярата и намерението я насочват към теб. Повечето хора се провалят, защото не осъзнават това. Всички часове и минути, в които се вслушваш в гласа на съмненията и страховете, всички мигове на тревога и опустошаващо душата ти неверие, отклоняват потока на нещата встрани от теб по цялото протежение на интелигентната субстанция. Резултатите достигат само до хората, които вярват. Само и единствено до тях!
Тъй като вярата е свръхважна твой дълг е да пазиш мислите, а понеже мислите до голяма степен се определят от нещата, които виждаш около себе си, твой дълг е много внимателно да решаваш на какво да обръщаш внимание.
И тук влиза в действие волята, защото ти решаваш, с помощта на волята си, какво да ангажира твоето внимание.
Ако искаш да станеш богат не гледай към бедността.
Не можеш да осъществиш нищо и да го направиш реално ако мислиш за обратната му страна. Няма да намериш здраве ако се задълбаваш в болестите и мислиш за болести. Нито да станеш морален, ако изучаваш греха и мислиш за него. И никой не е станал богат с размисли върху бедността.
Медицината, като наука, която изучава болестите, доведе до увеличаване на всички болести, християнството, като религия, ориентирана към човешките грехове, допринесе за разрастване на греховността, а икономиката като наука за бедността ще изпълни света с мизерия и нужда.
Не приказвай за бедността, не я изучавай, не ангажирай мислите си с нея. Няма значение какви са причините за нея. Те не те засягат!
Това, което те засяга, е лечението.
Не прахосвай времето си с благотворителност и благотворителни движения. Те увековечават бедността, с която се борят. Това съвсем не значи, че искам да си коравосърдечен и жесток и да не чуваш вика за помощ. Просто не бива да се опитваш да премахнеш бедността по който и да е отобичайните, общоприети начини. Обърни гръб на бедността, обърни гръб на всичко, което спада към нея и направи едно истинско добро – стани богат! Това е най-добрият начин да помогнеш за намаляването на бедността.
Не можеш да носиш в ума си образа на това, което ще те направи богат ако изпълваш съзнанието си с картини на бедност и всички съпътстващи я злини. Не чети книги или вестници, които описват с подробности мизерията на бедните, ужасите на детския труд и пр. Не чети нищо, което да изпълва ума ти с мрачните образи на хора в нужда.
По никакъв начин не можеш да помогнеш на бедния ако познаваш положението му. Широкото разпространение на образи на бедността не ни помага да се справим с нея.
Решението на проблема е не да пълним нашия ум с картини на бедност, а да изпълним умовете на бедните с визии за богатство, изобилие и възможности.
Ние не изоставяме бедния в мизерията му, когато отказваме да изпълним ума си с картината на неговата мизерия.
Можем да се справим с бедността не като увеличаваме броя на благотворителите, които мислят за бедността, а като увеличим броя на бедните, които си поставят за цел да станат богати и вярват, че ще успеят.
Бедният не се нуждае от благотворителност. На него му е нужно вдъхновение. Благотворителността му дава комат хляб, колкото да не умре от глад или евтино развлечение, с което да забрави за час-два мизерията си. Но само вътрешния огън ще го накара да излезе от тази мизерия. Ако искаш да помогнеш на бедния покажи му, че може да стане богат. Докажи му го, като самият ти станеш богат.
Единственият начин, който може да пропъди бедността от този свят, е като увеличаваме непрекъснато броя на хората, които практикуват изложеното тук учение.
Хората могат да се научат да забогатяват като създават, а не като си съперничат и се съревновават.
Човек, който забогатява в съревнование, събаря стълбата, по която се е изкачил и оставя останалите долу, докато този, който забогатява чрез съзидание отваря пътя на хиляди други да го последват като ги вдъхновява да правят това, което той самият е направил.
Ти не си коравосърдечно и нечувствително чудовище, ако отказваш да състрадаваш на бедността, да я гледаш, да четеш за нея, да мислиш или говориш за нея и да слушаш тези, които го правят. Използвай силата на волята си за да държиш ума си НАСТРАНИ от бедността и да го съсредоточаваш целенасочено и всеотдайно ВЪРХУ картината на нещата, които искаш да създадеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар