петък, 26 юли 2013 г.

Урокци от Уилям Аткинсън: Латентните способности

кликнете тук за НАЧАЛО

Ето и един сайт с интересни публикации: http://bogatstvo.net/

Урок 1: Тайната на успеха


Уилям АткинсънБогатство.нет ви представя поредица от 9 уникални урока от Уилям Аткинсън, разкриващи ниТайната на Успеха.
С известно колебание се наемам с написването на тази малка книга, озаглавена “Тайната на успеха”. Не че темата не ми е присърце, не че не вярвам в съществуването на “тайна на успеха” – просто въпросът е изтъркан от обсъждане, а и на мен никак не ми се иска да взимам ролята на учител. Лесно е да се предлагат страница след страница с добронамерени съвети – а още по-лесно е да се говори, отколкото да се действа. Едно е да формулираш система от предписания, съвсем друго е да се заемеш активно с прилагането им на практика. Може би разбирате защо се колебая да предприема нещо, което е твърде вероятно да ме причисли към направлението “Прави, каквото ти казвам, а не каквото правя” на школата на успеха.
Но въпросът има и друга страна. Освен обикновеното изреждане на списък на добрите качества, водещи към успеха, има Нещо друго. Това Нещо друго подсказва, че търсещият успеха има Нещо в себе си, което, ако бъде проявено в действие, ще се окаже изключително полезно за него – именно в това Нещо е истинската тайна на успеха, а не в системата от правила. Нашето намерение е да посветим тази кратка книга на разглеждането на Нещото вътре в нас – какво ще направи то за нас, ако го разгърнем и изразим в действие. Затова не очаквайте да откриете тук “Пълно указание за правилата, водещи до успех, одобрени и формулирани от успелите, които са се запознали с тези правила едва след като са постигнали успех, затова сега си умират да проповядват на другите”. Тази книга не е такава. Тя е съвсем различна. Надявам се да ви хареса – така или иначе ще ви донесе полза.

Всички хора се стремят и търсят успеха. Представата им за успех може и да е различна, но всички са единодушни в привлекателността на постижението. “Постижение” – това е думата, съдържаща същността на онова, което наричаме успех. Това е идеята да “стигнеш там”, да достигнеш целта, заради която си тръгнал. Това е то – постижението.
Много мъже и жени са се опитвали да посочат пътя към успеха и докато някои от тях са оказали ценна помощ на своите последователи, никой не е съумял да предаде цялата история на успеха. В това няма нищо чудно, защото по пътя на успеха всеки индивид трябва в известен смисъл да бъде свой собствен закон. Няма два еднакви темперамента. Природата намира наслада в разнообразието. Обстоятелствата никога не се повтарят с абсолютна точност – същото безкрайно разнообразие се проявява и при хората. Ето защо би било глупаво да се опитваме да постановяваме правила за всеобща употреба, които да заведат всички до голямата цел на успеха. Човек трябва само да се огледа и да види различните нужди на отделните индивиди, съставляващи множеството, за да осъзнае безсмислието на подобен опит. Всеки един, който е постигнал успех, е направил това по свой начин, обикновено влагайки някаква оригиналност в действията си. Всъщност характерната особеност, позната като Индивидуалност, изглежда е изиграла важна роля в постигането на успеха при повечето хора. Именно индивидуалността до голяма степен гарантира отклоняването на индивида от общоустановени системи от правила и посока на действие. Затова като общ принцип може да се каже, че всеки човек трябва да стигне до собствения си успех, като положи усилия в съответствие със своята индивидуалност, а не като следва утъпкани пътеки и масови предписания.
С оглед на току-що казаното може би изглежда странно, че въпреки тази нагласа се реших да напиша книга със заглавие “Тайната на успеха” – особено като се има предвид, че още в началото обявих за невъзможно излагането на система от правила по въпроса. Това може да прилича на парадокс, но не е. Аз наистина вярвам, че всеки един човек трябва да прокара свой път до успеха, следвайки наклонностите на своята индивидуалност, а не предварително изготвен план. Ето къде се намесва “тайната на успеха”. “Наклонностите на своята индивидуалност” – казахме току-що; това означава, че човек трябва да притежава индивидуалност, преди да последва посоката, която тя му указва. В степента, в която притежава индивидуалност, той ще притежава и първото необходимо условие за успеха. Ето какво имаме предвид под “тайната на успеха” – ИНДИВИДУАЛНОСТТА.
Всеки човек има спяща, латентна индивидуалност – малцина обаче й позволяват да се изрази. Повечето сме като овце в човешки облик – потичваме доволно след някой самоуверен водач и пътят ни се определя от дрънченето на неговия звънец. Възприели сме някак идеята, че тези водачи притежават същината на човешкото познание и сила и способността да мислят, и вместо да разгърнем собствените си спящи умения и скрити възможности, ние ги държим заключени на тъмно и продължаваме да тропкаме след звънчето на любимия водач. В това отношение хората много приличат на овцете – те са послушни и подражателни животни и вместо да поемат отговорността сами да определят пътя си, те чакат, докато някой вземе лидерството, и хукват след него. Нима е чудно тогава, че водачите избират за себе си най-свежата трева, а за стадото оставят долнокачествената? Ни най-малко – те са заслужили най-доброто, тъй като на тези, които ги следват, им липсва индивидуалност и инициатива. Всъщност те са били избрани да водят именно заради качеството им да се налагат и да направляват. Ако бяха правили път на другите, проявявайки мекост и скромност, щяха да бъдат отстранени от стадото, което ще ги отрече като водачи и ще се обърне към други, които знаят как да се избутат най-отпред.
В тази малка книга няма да се опитвам да събуждам във вас дух на “стадоводство” – в стремежа да се ръководят хората няма нищо, освен тщеславие и дребнаво самодоволство. Желанието ни е всеки да притежава достатъчно индивидуалност и инициатива, за да си бъде сам водач – свой собствен закон, що се отнася до мястото му сред другите. Големите и силните не се интересуват от стадото, което потичва послушно зад тях. Те не извличат удоволствие от това, което радва само низшите умове и задоволява единствено дребнавите натури и амбиции. Големите, великите духове на всички епохи са извличали удовлетворение от вътрешното съзнание за сила и способност, които са усещали да се разгръщат в действие, а не от аплодисментите на тълпата или от раболепието на подражателите. Това нещо, наричано Индивидуалност, е истинско. То ни е присъщо и може да бъде развито и проявено във всеки един от нас, ако пристъпим към него по правилния начин. Индивидуалността е изражението на нашата същност, която имаме предвид, когато казваме “Аз”. Всеки от нас е индивид – “Аз” , който се отличава от всеки друг “Аз” във вселената, що се отнася до личното изразяване. И степента, в която изразим и разгърнем способностите на това “Аз”, ще определи в каква степен сме големи, силни и успели. Всички ние “го имаме в себе си” – от нас зависи да го изразим. Това индивидуално изразяване е в сърцето на “тайната на успеха”. Ето защо използвам този израз – и ето за какво ще говорим в тази малка книга. Струва си да научите тази “тайна”.
Уилям Аткинсън

Няма коментари:

Публикуване на коментар