Силата на позитивното мислене

   

Продължение от Защо създадох този блог 

кликн ететук за НАЧАЛО

     С изненада забелязвах как ден след ден живота ми се променяше до такава степен, че днес се питам, как въобще съм могла да бъда толкова глупава и да живея с всички общоприети привички, разбирания и пр. 

      Първото нещо което промених в себе си беше начи на  мислене. Това съветвам и всички които искат живота им да стане по-добър. Спрях да се чувствам като неудачница на която се случват само лошите работи, спрях да очаквам да се провалям във всяко начинание, още преди да съм започнала, спрях да обръщам внимание, на дребните неща, които можеха да развалят настроението ми през целия ден. Просто си казвах "Така е трябвало; Било е писано; Всяко зло за добро".Стараех се да гледам на нещата с насмешка до колкото мога, преглъщах и гледах да се фокусирам върху това което искам. А аз просто исках по-добър живот.

     Постепенно нещата започнаха да ми се подреждат от самосебеси. Започнах работа каквато исках, отношенията в семейството започнаха да се подобряват, спечелих уважението на околните и започнах да се чувствам "човек". 

    Втората стъпка, която направих беше да бъда благодарна за всяко нещо което постигах. Благодарях че съм здрава, защото няма ли здраве всичко губи смисъл. Благодарях, че имам къде да живея (успях да се сдобия със собствено жилище) , че сметките са ми платени, че си позволявам някои по-скъпи технологии (телефон, таблет, съдомиялна, нов хладилник) вярно не са от най-скъпите, но ги имам. Мебелировката все още ми е стара, но и нейното време ще дойде. Благодарях, че се разбирам със семейството си, че имам прекрасна дъщеря, че имам елементарните неща, за които много хора мечтаят. Дори в момента като пиша това изпитвам тази благодарност и съм доволна от всичко, което ми се даде. Благодаря! На кого съм благодарна ли? На Бог, Вселената, Живота, Съдбата или там в каквото вярвате, но то съществува. Тази виша сила я има и на нея се крепи цялата вселена. Изпитвайки благодарност, човек отново е във фазата на полужителнана енергия, а точно тя привлича хубавите нещата да се случат. Така че благодарете за всичко хубаво което имате, за да получите още от него. Това е законът на привличането, не знаеш как действа, но може да работи в твоя полза. То и тока не знаеш как точно действа но го ползваш и не можеш без него.

     Третата стъпка беше насочена в това точно как си представям бъдещия живот. Визоализирах, после исках това което визоализирам и най-важното, живеех така сякаш вече съм го постигнала. Това ме изпълваше още повече с полужителна енергия. Около 70-80% от нещата се изпълниха. Останалите са все още в проект на изпълнение, но имам и някои притеснения (все пак и аз съм човек), които ме тревожат, енергията с която мисля за тези неща не е съвсем чиста и може би затова се бави изпълнението, а и точно време кое и как да стане няма. Всъщност има, но ние не го знаем. 

     И така законът на привличането действа! Ще се опитам да го обясня в следващата публикация, от това което съм изчела от тук от там и така както съм го почувствала и разбрала аз.

Свързана тема:
Защо създадох този бпог
Законът на привличането според мен

Ето тук намерих една статия, която мисля, че напълно подкрепя начина ми на мислене:

Какво, всъщност е позитивно мислене  ?

„Действителността е груба… Светът не е това, което искам… Хората са неблагодарни, винаги отвръщат на доброто със зло или най-малкото с безразличие… Аз не съм това, което съм… Направо не си заслужава…”  Това са най-разпространените мисли, за съжаление! Дори тези, които сега ще решат да ме оборят, ако вникнат дълбоко в себе си, ще открият… точно тях! Достатъчно е само и най-лекото препятствие и… забравяме всички позитивни техники и това колко сме добри и успешни, започваме да се вайкаме в прогресия от „все на мене ли” до „всичко е безсмислено”!!! И това изобщо не е, поради липсата на сила и възможности да се справим, а единствено и само, поради ОЧАКВАНИЯТА!!! Неоправданите очаквания и вечната нагласа, че ако правим нещо, спазваме правилата, искаме го силно, то – обезателно трябва да ни се случи, точно на нас! В противен случай ставаме язвителни, негативни, недоволни… Е, там ни е бедата, не мислите ли? Кой и кога ни е обещал, че винаги трябва да получаваме точно това, което искаме? Може би Кехоу?!? Който мисли така, нека пак го прочете! В основата на всичко, според мен е страхът – от каквото се сетите! Поради това, че замъглява съзнанието ни, ние не виждаме по-добрите възможности, които се появяват по пътя ни, докато преследваме някаква цел. И когато не я постигнем, вместо да си направим самоанализ в отговора на така важното „защо”, за да се коригираме, ние започваме да страдаме и обикновено да отричаме всичко по пътя си… Не сте ли се замисляли, че когато не постигнем нещо, то не е случайно. Може би, не сме готови него! Със сигурност е урок. И открива нови възможности да променим статуквото, да прецизираме целта или да я променим така, че следващия път да имаме повече шансове за успех! Но, истината е, че винаги нещата зависят от нас. Не като такива, каквито са, а като нашето отношение към тях! И точно това се нарича – СВЯТ – моят свят! Не всичко е такова, каквото изглежда. Ще си послужа с един известен пример. Представете си мравка, която се изкачва по обелиск. Цял живот няма да и стигне да отиде до върха и вероятно си мисли, че там се намира краят на света, нещо непостижимо!!! А сега си представете, че вие стоите отстрани и наблюдавате мравката и си мислите – „да и имам проблема”, това е елементарно! Да, за всеки от нас, но за мравката… Винаги, когато нещо не се получава в живота ми, аз си представям, че съм тази мравка и ми предстои да изкача просто един обелиск, но аз за разлика от нея, зная това! Та, това е само обелиск и това, че в конкретния момент не съм успяла, не означава, че обелискът е непревземаем… Мислете позитивно, вярвайте, изчистете съзнанието си от негативното и… успехът ще дойде!

 Рефрейминг ООД  - Тук можете да намерите и други подобни теми.