ВЪРНЕТЕ СЕ В НАЧАЛОТО
Урок 3: Одухотвореност
Може би много от вас ще свържат заглавието с “духове”, “създания без физическо тяло”, с “душата” или нейна по-висша част, която често бива наричана “дух”. В този случай обаче ние използваме думата с друго значение, което все пак е в съгласие с мнозина напреднали учители и изследователи на окултното и духовното. Едно от значенията на “дух”, което дава уебстърският речник, е: “Енергия, живост, плам, ентусиазъм, смелост” Тези определения ще ви подскажат смисъла, в който тук използваме думата, но в нея е вложено и още нещо.
За нас думата “дух” изразява идеята за истинската природа на вселенската енергия, която се проявява и в човека като център на съществото му – негова основна сила и енергия, откъдето тръгва всичко, което го прави индивид. Одухотвореността не означава качеството да си неземен, духовен, “не за този свят” или нещо подобно. Тя означава състоянието на “живост”, тоест “изпълнен с живот и сила”. Този живот и тази сила идват от самия център на нашето същество – от нивото “АЗ СЪМ” на ума и съзнанието.
Одухотвореността се проявява в различна степен при различните хора – и дори при животните. Тя е първоначално, фундаментално, примитивно качество и изражение на живота и не зависи от култура, усъвършенстване или образование. Нейното развитие се определя от инстинктивното, интуитивното разпознаване на Нещото вътре – силата на индивида, която произхожда от вселенската сила, чиито изражения сме всички ние. И дори някои от животните изглежда я притежават.
Наскоро автор, занимаващ се с въпроса за опитомяването на животните, изрази инстинктивното осъзнаване сред някои от по-висшите животни по следния начин: “Сложете два мъжки павиана в една клетка и те ще отворят уста, ще се озъбят и силно ще “духнат” към другия. Единият от тях, дори и да е този с по-страшните зъби, ще направи това с известна вътрешна неувереност, която веднага ще го определи като победен. Няма нужда да започват борба. Същото е при големите котки. Затворете заедно два, четири или десетина лъва и най-вероятно без никакво състезание те скоро ще открият кой от тях притежава качествата да оглавява. Оттам нататък той взима най-хубавото месо. Ако реши, останалите няма дори да започнат да ядат, докато той не е свършил. Той отива първи при донесената прясна вода. Казано накратко, той е “кралят на клетката”. Когато укротителят влезе при голяма котка, на която й е хрумнало да се държи “странно”, неговото отношение е точно като това на “краля звяр” към животното, имало неблагоразумието да предизвика неговия кралски статут.”
Сигурно ви е направило впечатление ясното твърдение на автора, че главатар не винаги става павианът с най-страшни зъби, нито “царят на лъвовете” задължително заявява властта си чрез физическа битка. Това става под въздействието на нещо далеч по-фино от проявата на физическа сила – то е проявлението на качеството на душата у животното. Същото е при хората, не винаги най-едрите и силните физически са тези, които управляват – владетелят става такъв благодарение на тайнственото качество на душата, което аз наричам одухотвореност, а хората често наричат сърцатост, дързост. Когато двама индивиди влязат в контакт, възниква борба между умовете им. Може дори да не продумат, но душите се вкопчват една в друга, докато двата чифта очи се гледат втренчено и нещо неуловимо в единия се изправя срещу същото неуловимо нещо в другия. Всичко може да свърши за миг и това време е достатъчно да реши конфликта. И двамата знаят кой е победителят и кой – победеният. Между тях може да няма антагонизъм, но и от двете страни има вътрешно признание на нещото, което определя кой ще води. Това водачество не зависи от физическата сила, интелектуалните знания или културата в традиционния смисъл, а от проявлението и осъзнаването на финото качество, което нарекохме дух.
Хората несъзнателно изразяват разпознаването на това качество у себе си и другите, когато говорят за някого, че му “липсва дух”, че е “бездушен” или че “духът му е прекършен” и т.н. В този случай думата има значение на смелост, сърцатост, неукротимост. Неукротимият кон или човек е изпълнен с дух, той е одухотворен – макар речниците да дават друга дефиниция на тази дума. Хората, които отглеждат чистокръвни коне за надбягванияq ще ви кажат, че конят, който “има дух”, печели състезанието и често надбягва с много друг кон с по-добри физически характеристики, но с по-малко дух или класа. Те са сигурни, че присъствието на “одухотвореност” в един кон се усеща и признава от другите коне, които се повлияват от това, обезкуражават се и позволяват да бъдат победени, дори да са физически по-издръжливи. Този дух е основна жизнена сила, която всички живи създания притежават в някаква степен, и има начини за нейното развиване и укрепване. В следващия урок ще цитирам няколко примера на нейното проявление у хората.
В една от книгите си Оливър Уендъл Холмс дава следното ярко описание на борбата на духа между двама мъже: “Лицето на господина с диаманта така пребледня от ярост, че на фона му смолисточерните мустаци и брада изглеждаха страховити. Той се озъби в кръвожадна усмивка и сграбчи една чаша, сякаш се канеше да излее съдържанието й по говорещия. Младият мерилендец прикова върху него своя ясен поглед и сложи ръка на неговата, едва ли не небрежно, но другият имаше чувството, че не може да я помръдне. Нямаше смисъл. Младежът бе негов господар в смъртоносна индианска прегръдка, в която мъжете се борят с очи и след пет секунди някой от двамата е смазан – един опит е достатъчен да реши нещата за години напред.” А Фодъргил казва: “Емили Бронте рисува своя идеал за човек с мощна воля в образа на неподправен грубиянин – Хийтклиф. Наистина физически силен и жесток човек! Явно такава е била представата на едно момиче за силния мъж, но ми се струва, че съм срещал някои тихи, безобидни на вид мъже с очила, които щяха бързо да покажат на този грубиянин къде се крие превъзходството.”
Известен пример за одухотвореност в историята, при явно неравенство на силите, е разговорът между Хюго, епископ на Ликълн, и Ричард Лъвското сърце в църквата “Рош д’Андели”. В желанието си да започне война в Нормандия Ричард поискал нови попълнения на армията и пари от своите барони и епископи, но Хюго отказал да се подчини на заповедта. Той твърдял, че макар град Линкълн според закона да е задължен да даде войници и пари за военна служба между четирите морета на Британия, войната в Нормандия не влиза в тази територия. Така той се противопоставил на краля, а с него шега не бивало. Затова когато Ричард Лъвското сърце повикал епископ Хюго в Нормандия и последният тръгнал, за да хване бика за рогата, малцина се съмнявали какъв ще е изходът – с епископа било свършено.
Пристигайки в Нормандия, епископът бил уведомен от двама приятелски настроени барони, че кралят му е страхотно ядосан, и посъветван да прати смирено послание, преди да се яви лично. Епископът обаче отказал и смело се запътил да се срещне с монарха. Ричард бил на литургия, когато епископът влязъл, запътил се към него и като не обърнал внимание на намръщения му поглед, казал: “Целунете ме, кралю!” Ричард се извърнал гневен, отказвайки да го поздрави. Но Хюго се взрял в очите му, разтърсил силно кралското рамо и повторил искането си. “Не си заслужил”, извикал кралят, ядосан и огорчен. “Напротив”, възразил Хюго и още по-силно разтърсил рамото му. Кралят постепенно свел очи и му отдал кралския си поздрав и целувка, след което епископът най-спокойно продължил, за да вземе участие в богослужението. По-късно Хюго се противопоставил на краля в заседателната зала, като настоял в своя отказ и дори дръзнал да укори господаря си за неверността му към кралицата. Познавайки смелостта и буйния темперамент на Ричард, всички от съвета били смаяни и очаквали Хюго да бъде направен на пух и прах. Вместо това той пак излязъл победител в тази битка на одухотвореност. Историкът казва: За момента лъвът бе усмирен. Кралят не призна нищо, но обузда своя плам, като впоследствие отбеляза: “Ако всички епископи бяха като този на Линкълн, нито един благородник няма да може да вдигне глава в тяхно присъствие.”
И не за пръв път този сърцат епископ на Линкълн е подчинявал крал. Като по-млад, малко след като крал Хенри Плантагенет го прави епископ, той влиза в ожесточен спор с този монарх. Хенри се намирал в Удсток парк, заобиколен от придворните си, когато Хюго приближил. Кралят се направил, че не вижда епископа и не му обърнал никакво внимание. След няколко минути напрегната тишина Хюго избутал един виден граф, седящ от едната страна на краля, и заел мястото му. Кралят се правел, че си чисти кожената ръкавица. Епископът весело и небрежно подхвърлил: “Ваше величество ми напомня на своя братовчед при Фалез.” Фалез било мястото, където предшественикът на Хенри, херцог Робърт, срещнал Арлота, дъщерята на щавач на кожи, която родила незаконния му син, впоследствие станал известен като Уилям Завоевателя. Асоциацията, която епископът имал дързостта да изкаже, била прекалено много за краля. Той бил победен и склонил да изслуша епископа.
Но както много вярно отбелязва Фодъргил: “Голяма грешка би било да се предполага, че тази воля има склонността да се показва наляво и надясно. Ни най-малко – тя често се крие и нерядко се открива под обвивката на изключителна любезност. Има мъже и жени, чието мило поведение им дава вид на хора, лишени от собствена воля. На пръв поглед те съществуват само за да правят онова, което е приятно за другите. Но почакайте, докато настъпи подходящият момент и скритата им воля се прояви – тогава откриваме стоманена ръка в кадифената ръкавица. Това е тайната на дипломата. Самохвалкото е лишен от нея.” Това е фина, неуловима сила, която се крие под повърхността, сякаш не съществува – но когато е необходимо, тя проблясва като електрическа искра и подчинява всичко пред себе си. Тя е стихия с неустоима мощ.
Уилям Аткинсън
Няма коментари:
Публикуване на коментар