понеделник, 5 август 2013 г.

5 ПРИРАСТЪТ НА ЖИВОТА

ПРИРАСТЪТ НА ЖИВОТА

ТРЯБВА ДА ОТХВЪРЛИМ и последния остатък от старото схващане, че съществува Бог, чиято воля е да бъдем бедни и иска от нас да останем бедни.
Интелигентната субстанция, която изгражда всичко и се проявява във всичко – а това значи и в теб! – притежава съзнание. Тъй като е жива и има съзнание, тя притежава естественото и дълбоко вкоренено у всеки жив разум желание да продължи живота. Всяко живо същество изпитва постоянен стремеж да увеличи и разпростре своята жизненост, защото животът, самото живеене, трябва да се разраства.
Семето, посято в земята, се ражда за живот и по този начин ражда стотици нови семена, които раждат нов живот. Животът съществува и умножава себе си в самото живеене. Така прераства във вечност. Налага му се да прави това, ако изобщо иска да живее.
Разумът изпитва подобна нужда от постоянен растеж. Всяка мисъл неминуемо ни кара да помислим следващата и така съзнанието постоянно се разширява. Всяко знание ни води към нови хоризонти и така познанието непрекъснато расте. Всеки проявен талант събужда в душата ни желанието за нов талант. Ние сме подвластни на силата за живот и търсим изява, която непрестанно ни тласка напред – да знаем повече, да правим повече, да бъдем повече.
За да знаем повече, да правим повече и да бъдем повече трябва да притежаваме повече. Трябва да имаме достъп до много неща, защото, когато се учим, действаме и развиваме ние използваме различни обекти. Затова повече живот означава повече богатство.
Желанието да бъдем богати не е нищо друго, освен търсещата проявление жажда за повече живот. Всяко желание въплъщава усилието на някоя все още ненамерила израз възможност да влезе в действие. То е сила, която се стреми да даде форма на източника, породил желанието. Това, което те кара да искаш повече пари, е същият стремеж, който кара растението да расте – търсенето на пълноценен живот.
Единната жива субстанция е подчинена на този присъщ на всичко живо закон. Тя е проникната от желанието да се проявява във все по-нови и по-нови форми и това е причината, която я принуждава да създава нови неща. Тя иска да се прояви по-силно и вътре в теб, затова иска да имаш всичко, от което можеш да се възползваш.
Бог иска ти да си богат. Защото ако имаш повече неща за ползване ще има и повече възможности, чрез които той да се прояви чрез теб и вътре в теб. Той ще живее по-пълноценно в теб ако ти разполагаш неограничено със средства за живот.
Вселената желае да имаш всичко, за което мечтаеш.
Природата е дружелюбно настроена към твоите планове.
Всичко е за теб.
От решаващо значение, обаче, е твоята цел да бъде в съзвучие със заложената в цялата вселена цел.
Трябва да желаеш да живееш истинския живот, а не само да изпитваш дребни удоволствия и чувствени наслади. Животът е форма на изпълнение на определена функция и човек живее истински, единствено когато се проявява хармонично на всички нива – физическо, интелектуално и духовно – без да залита в крайности.
Човек не иска да бъде богат, за да живее като животно, удовлетворявайки животинските си импулси. Но изпълнението на всяка физическа функция е част от живота и този, който отрича нормалния и здрав израз на импулсите на тялото си, не живее пълноценно.
Човек не иска да бъде богат единствено за да се отдаде на интелектуални удоволствия, да трупа познания и задоволява амбицията си за да засенчи останалите и да бъде известен. Това е легитимна част от живота, но този, който живее само за интелектуални удоволствия се наслаждава на половин живот и никога няма да е доволен от съдбата си.
Човек не иска да бъде богат единствено заради доброто на другите, в името на каузи, в които губи себе си за да спаси човечеството. Той не живее само за удовлетворението от филантропията и пожертвованията. Радостите на душата са само част от живота и не са по-достойни или благородни от останалите.
 Човек иска да бъде богат за да може да яде, пие и да се весели, когато е време за това. За да може да се заобиколи с красиви вещи, да опознае далечни земи и култури, да нахрани ума и да развие интелекта си. За да обича другите, да върши добро и да помогне според силите си на света да открие истината.
Но нека не забравяме, че крайният алтруизъм не е по-добър и по-благороден от крайния егоизъм. И двата са еднакво погрешни.
Отхвърли мисълта, че Бог иска да пожертваш себе си за другите и ще получиш благоволението му чрез жертви. Бог не иска нищо подобно.
Той иска ти да направиш най-доброто от себе си, за себе си и за другите. Можеш да помогнеш на другите, единствено като развиеш себе си.
А пътят към това е богатството. Ето защо не само че е правилно, но дори е похвално да ангажираш всичките си сили в работата за придобиване на богатство.
Не забравяй обаче, че потребността на градивната субстанция за повече живот се отнася до всичко.
Не можеш да я накараш да работи за повече живот в едно отношение и по-малко живот в друго. Тя е справедлива и във всичко и всеки се стреми към изобилие.
Разумната субстанция ще ти даде нещата, които искаш, но няма да ги вземе от някой друг.
Изхвърли от ума си всяка мисъл за надпревара и състезание. Трябва да създаваш, не да се съревноваваш да получиш нещо, което вече е създадено.
Не бива да отнемаш нищо от никого!
Не бива да сключваш несправедливи сделки!
Не бива да лъжеш и да се възползваш от нечестни преимущества. Не бива да караш никого да работи за теб за по-малко пари, отколкото изкарва.
Не бива да пожелаваш имуществото на другите или да го поглеждаш с въжделение. Каквото и да притежават околните, ти можеш да имаш същото, без да го отнемаш от някого.
Научи се да бъдеш създател, не съревноваваш се съперник. Ще получиш това, което искаш, но така че, когато го получиш, всеки свързан  с теб човек, ще има повече, отколкото е имал в началото.
Аз съм абсолютно наясно, че много хора получават достъп до огромни количества пари, действайки в пълно противоречие с твърденията в горните параграфи, затова ще добавя няколко думи за пояснение. Индивидите от този тип, понякога забогатяват единствено благодарение на изключителните си способности, в сравнение с конкуренцията, а понякога, защото несъзнателно се свързват с жизнената субстанция и се включват в нейните мащабни намерения за общ растеж и индустриално развитие. Рокфелер, Карнеги, Морган и други бизнесмени са несъзнателни агенти на върховното в извършването на необходимата работа по систематизиране и организиране на индустрията и в края на тяхната работа ще отчетем огромния им принос за увеличаване на общото жизнено изобилие. Но тяхното време вече свършва. Те организираха производството и скоро ще бъдат последвани от други агенти, които ще организират машината за разпределение на благата.
Те са като чудовищните влечуги от праисторическите епохи. Имат важна роля в еволюционните процеси, но същата сила, която ги е създала, ще ги унищожи. И не е лошо да не губим от поглед факта, че те не са били никога истински богати. Много свидетелства за частния живот на представителите на тяхната класа показват, че това са едни от най-низвергнатите и окаяни хора.
Не ми ли вярвате? Богатствата, спечелени в надпревара и съперничество не траят дълго и не носят удовлетворение. Днес са твои, утре вече са на някой друг. Не забравяй, че ако искаш да бъдеш богат по един сигурен и научно обоснован начин трябва напълно да се откажеш от състезателния модел на мислене. Никога, дори за момент, не си помисляй, че твоите ресурси и възможности са ограничени. В мига, когато го помислиш, някой друг монополизира и започва да контролира всички пари, а ти, от своя страна, започваш битка за закони, които да спрат този процес и това продължава до безкрайност. Това е моментът, в който попадаш в капана на състезателното мислене и силата ти да създаваш отива по дяволите.
И което е още по-лошо, така сам блокираш процесите на творческото си развитие.
ЗНАЙ, че в планинските недра, още неизлязло на бял свят, има злато, чиято стойност не може да се изчисли с десетки милиони. Знай, че дори и да го нямаше, мислещата субстанция може да го сътвори ако наистина имаш нужда от него.
ЗНАЙ, че парите, които ти трябват, ще дойдат, дори ако за това е необходимо хиляди мъже още утре да открият нови златни мини.
Никога не гледай видимите природни и материални ресурси. Насочи погледа си към неограничените богатства на безформената субстанция и ЗНАЙ, че те идват при теб със скоростта, с която можеш да ги поемеш и да се възползваш от тях. Никой, монополизирайки видимите ресурси, не може да те лиши от това, което ти принадлежи по право.
Ето защо не си позволявай да мислиш, че всички хубави парцели са били заети още преди да решиш да си строиш къща. Не се тревожи, че концерни и тръстове ще изкупят земята. Не се бой, че няма да получиш желаните от теб неща , защото някой друг „ще те надиграе”. Това просто не може да се случи! Ти не се стремиш към благата, притежавани от други. Ти караш безформената субстанция да създаде за теб това, което желаеш и ресурсите, с които работиш са безгранични. Придържай се към вече установените положения:
Във вселената съществува единна, високо организирана субстанция, от която са направени всички неща и която в своето първоначално състояние просмуква, прониква и изпълва вътрешните пространства на вселената.
Мисъл, възникнала в тази субстанция, поражда обекта, който е визуализирала.


Всеки човек може да създава цели светове чрез своята мисъл и като налага мислите си върху безформената субстанция да става причина за създаването на всичко, за което мисли.

6 ГЛАВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар