Различните професии и занаяти изискват от нас много умения, способности, специфично мислене. Но за да бъде един предприемач, бизнес лидер и мениджър успешен, то задължително трябва да притежава също и много лични качества. Иначе казано – да има характер. Предлагаме ви материал от Уилям Аткинсън, за
Формиране на характера
Може би някои от вас вече мислят: „Да, всичко това е много правдоподобно и аз бих могъл да постигна тези резултати, ако притежавах нужните качества на ума и характера си.”
Това е главното препятствие за много хора да усвоят метода – те знаят какво е необходимо за постигане на успеха, но считат, че не могат да го постигнат, тъй като не притежават съответните черти на характера. Няма по-голямо заблуждение от това лъжливо убеждение, зад което се крие страх и липса на съзнание за силата на собственото „Аз”.
С помощта на волята си човек би могъл да развие характера си така, че да постигне всичко, което пожелае. Той може направо да се преобрази. Човек е това, което иска да бъде. Разбира се, това е смело твърдение, но то е абсолютна истина, потвърдена от опита на стотици и хиляди хора. Възраждането на човека не е утопия.
Ще се убедите в това, като си спомните, че за всяко явление има причина. Деловите успехи се дължат на определени качества на ума, характера и темперамента. От тези три качества реално съществува само първото, а другите две са негови производни. Този, който владее тези качества, постига успех, а у когото те отсъстват, е неудачник. Когато се убедите, че тези качества са ви присъщи и вие можете да ги развиете у себе си, пред вас ще се открият блестящи перспективи. Развитието на тези качества е ключ към успеха.
Най-необходимите качества са следните: енергичност, чувство за собствено достойнство, решителност, мъжество, вяра в собствените сили, търпение, предвидливост и др.
Всеки от нас владее някои от тези качества, а други – не. Някои ги притежават в по-голяма, други – в по-малка степен. Всеки инстинктивно знае кои качества не му достигат и крие това от приятелите си, от жена си, а съзнанието за това – дълбоко в душата си. Ако той пожелае да ги придобие , то би предприел и съответните действия. Но у него отсъства увереност и настойчивост на мисълта да постигне това, от което се нуждае. Няма и желание да положи необходимите усилия, за да ги постигне. Ако някой велик учен откриеше някакво удивително химическо съединение или серум, които да можеха да възстановят атрофиралите и да укрепват слабите качества на духа, целият свят би приветствал този възродител на човешкия дух. Хиляди хора биха пожелали да го притежават и всеки би посочил какъв именно серум му трябва. Нямаше да има нужда нито от диагностика, нито от рецепти. Всеки щеше сам да си поставя диагноза и да си предпише необходимото лекарство. Някой би поискал троен екстракт за възвръщане на енергията си, друг -микстура за настойчивост, трети – сироп с надпис „Аз мога” и т.н. И всеки щеше да знае, че ако приеме нужното лекарство, ще промени характера си и ще постигне успех.
Няма такова лекарство, което да окаже подобно въздействие. Желания от вас резултат бихте могли да постигнете единствено като прилагате закона на духовното превъзходство. Ще ви запозная с принципите на неговото действие, за да можете да ги използвате за свое собствено благо.
Преди всичко не бива да забравяте, че както във физическо, така и в духовно отношение сме рожба на навиците си. Нашият характер е резултат от определен начин на мислене, от навиците ни на мислене. Безспорно присъщи са и наследствени импулси, благодарение на които придобиваме едни и се избавяме от други навици, като се движим по линията на най-малкото съпротивление. Но в крайна сметка характерът ни е резултат от придобити навици – ние вървим по утъпканите пътища на мисълта, макар и да съзнаваме, че можем да прокараме други, нови пътеки, които ще са по-удобни и по-бързо ще ни доведат до целта. Това е известно на всички, но въпреки това не го правим. Защо? Защото не искаме да се безпокоим, не притежаваме достатъчно сила на волята, решителност и настойчивост. Признавам, че не е лесно да развием тези качества у себе си, но помислете за резултатите и тази мисъл ще ви окрили.
Ще ви предложа начин, по който с най-малко усилия бихте могли да изградите нови пътеки на мислите си. Той ще ви даде възможността да преобразите себе си.
Вече се убедихме, че умът ни притежава две функции: активна и пасивна. Активната функция е волевото ни самостоятелно мислене, а пасивната изпълнява това, което й нареди активната. Пасивната обхваща онази част от съзнанието ни, с която оперира хипнотизаторът, след като приспи активната, критично настроената част от него. Макар и по-елементарна, пасивната функция може да ни ръководи, ако не умеем да се справим с нея. Тя е функция на навици и стари стереотипи, но върху тях можем да влияем поради неустойчивостта им. Тя толкова бързо възприема нови мисли, колкото ревностно се придържа към старите и в това се състои тайната как всеки може да унищожи ненужните си навици на мислене и действия, на настроенията и на характера си. Внушението, което ръководи пасивната функция, може да изхожда както от нашия ум, така и от ума на другите и да доведе до създаването на добри и лоши навици у нас.
Бихме могли да прибегнем до няколко начина, за да унищожим старите навици на мислене и да ги заменим с нови. Някои постигат това с непосредствените усилия на волята си; други – с помощта на хипнотичното внушение на опитен хипнотизатор; трети – чрез самовнушение, отправено от активната към пасивната част на съзнанието ни; четвърти – чрез особен прийом, който аз наричам вглъбяване в собствените мисли.
Както знаем, да се унищожат стари навици чрез усилия на волята е много трудно. Това се удава само на силните духом, докато слабите се сломяват под бремето на усилията, изпадат в униние и дори в отчаяние. В този случай с помощта на „напрежение на волята” или поточно чрез укрепване на активната функция по волеви път се заставя пасивната функция да забрави едни и да създаде нови навици. Това е благородна, но трудно изпълнима задача, поради което смятам да ви покажа как можете да постигнете същия резултат много по-лесно. Ще ви покажа достъпен начин да направите пасивната част от съзнанието си по-възприемчива към указанията на активната.
Вторият начин, предвиждащ външно хипнотично внушение, понякога дава отлични резултати, но следва да се прилага само от лица, професионално занимаващи се с хипноза. Не бива да се доверявате на хора само за това, че са способни да въздействат хипнотично върху вас, както никой няма да назначи за касиер на банка някого само защото може бързо да брои пари.
Третият начин, насочен към постигане на същия резултат чрез самовнушение, е превъзходен, особено ако се съпровожда с вглъбяване в собствените мисли. При него вие постоянно повтаряте на пасивното съзнание, че съществуват нови навици (без да обръщате внимание на старите), и въпреки началната му съпротива в крайна сметка то ще приеме указанията ви за истина, ще усвои новите навици на мислене като свои собствени. В същността си самовнушението е самохипноза на пасивното от активното съзнание. Така човек става хипнотизатор сам на себе си.
Четвъртият начин, който нарекохме самовглъбяване в собствените мисли, се свежда до това да се отпуснете изцяло в пасивно състояние, като същевременно се съсредоточите върху новия навик на мислене като реалност. Тази мисъл не бива да ви напуска, което изисква с помощта на въображението си да създадете у себе си представата за човек, който притежава тези качества. Във всеки свободен момент, и денем, и нощем, мислете за себе си като за човек, притежаващ новите навици, и всячески се стремете да укрепите това убеждение. Това е типичен пример за действието на пасивната функция на ума с помощта на въображението. Той е един от най-лесно достижимите и действени начини за формиране на характера. Въображаемите качества стават реални за сравнително кратко време, а резултатите се чувстват непосредствено, след като изпълните упражненията за първи път.
Придържам се към мнението, че самовнушението и вглъбяването в собствените мисли е идеалният начин за формиране на характера. При правилното му прилагане резултатите са забележителни и бързо постижими. Не го пренебрегвайте само защото ви изглежда прост. За вас той е тайнството, което ако овладеете, ще преобрази изцяло живота ви.
А сега бих искал да дам кратко обяснение на изброените по-горе начини. Нека вземем за пример мисълта за страх. Това е най-добрият пример за лош навик на мислене, тъй като той нанася върху живота ни повече вреда, отколкото всички други лоши навици, взети заедно. Този, който е отстранил тази отвратителна мисъл, е направил решителна крачка към свободата си. Тя не е била от полза на никого, но е разрушила кариерата на хиляди хора, като е парализирала енергията им, попречила е на успехите им, отслабвайки разума им и подривайки здравето им. Ние всички сме я изпитали, а тези, които са се освободили от нея, никога не биха се съгласили да станат отново нейни роби. Животът им е придобил нов смисъл. Всъщност повечето от това, от което се боим, никога не се случва, а малкото, което все пак се случва, може спокойно да се избегне с помощта на силата, която се заражда с изчезването на страха. Енергията и жизнената сила, които губим поради страха, са напълно достатъчни, за да преодолеем житейските си трудности. Спомнете си разказа за умиращия старец, който дал на сина си следния съвет: „Иване, живях осемдесет години и имах страшно много неприятности, повечето от които никога не се случиха.” А това знаят всички, достигнали до преклонна възраст.
Ще направя предположението, че сте жертва на страха (и сигурно няма да сгреша) и ще се опитам с помощта на четирите начина да ви избавя от него. Да си представим, че ги изпробвате един след друг.
Отначало използвайте първия – чрез силата на волята си – и кажете: „Не искам да ме е страх”, „Искам страхът ми да изчезне”. Това е наистина героично средство, за което няма да давам допълнителни пояснения, тъй като едва ли има някой, който да не знае за него и да не го е пробвал.
След това изпитайте действието на хипнотичното внушение, като се срещнете с опитен хипнотизатор. Той ще поиска от вас да заемете удобно положение, да отпуснете мускулите си, да успокоите нервите си и ще ви приведе в състояние на пълен хипнотичен покой. После ще „приспи” активната функция на съзнанието ви и ще отправи към вас поредица от настойчиви внушения за безстрашие, смелост, увереност в собствените сили и др. Опитният хипнотизатор ще се запознае подробно с всеки отделен случай и с помощта на умело насочени внушения ще посее семената на нови навици на мислене, които имат за цел да отстранят и заменят старите. Този метод дава отлични резултати и аз самият съм го използвал, за да помогна на хора, които са се обръщали за помощ към мен. Използвах го, за да насоча мислите на пациента си в желаната насока, да му внуша вяра в собствените му сили и във възможностите му за духовно развитие; впоследствие, след като го запознаех с теорията и практиката на самовнушението и вглъбяването в собствените мисли, му давах възможност да завърши лечението си сам.
А сега да се обърнем за помощ към самовнушението. Мислено повтаряйте: „Аз не се боя”, „Уверен съм в себе си”, „Превъзмогнах страха си” и т.н. Тези самовнушения правете сериозно, все едно че се стремите да въздействате на друго лице и да му ги внушите. Ако убедите пасивното си съзнание, че вярвате на собствените си мисли, то също ще ви повярва и в същия миг ще почувствате благотворно въздействие върху себе си. В случай че пасивното ви съзнание е изпълнено с боязливи мисли, следва да удвоите усилията си и постепенно мисълта за страх ще изчезне. Отначало ще ви е трудно, тъй като боязливите мисли винаги се радват на добър прием, но също като лошото куче ще побързат да избягат, щом разберат, че държите в ръката си пръчка. Не забравяйте мисълта за кучето и пръчката и не се безпокойте за резултата. Ще се научите да избягвате злите мисли, както избягвате лошите кучета, като използвате мислено ударите на въображаемата пръчка. Те бързо ще подвият опашка, ще избягат и няма да забравят пръчката. Не изчаквайте да ви нападнат, а веднага се хванете за сопата, щом усетите, че се насочват към вас.
И накрая, опитайте въздействието на вглъбяването в собствените си мисли. Приведете се в описаното състояние, възприемчиво към внушения, все едно че сте на сеанс с хипнотизатор. Колкото сте по-пасивни, толкова ще са по-добри резултатите. По този начин вие освобождавате активната функция на мозъка от задължението й и предоставяте на пасивната функция неоспоримото право да я контролира. След това се съсредоточете върху мисълта „Аз не се страхувам” и други подобни на нея мисли, като създадете представата за себе си като за смел, обладаващ духовно и физическо мъжество човек, държащ психическата си пръчка готова да нападне всякакви боязливи мисли. И в този случай особено полезни са упражненията за съсредоточаване (концентриране). С други думи, трябва да се държите като актьор, увлечен от ролята си на безстрашен рицар. Скоро въображаемият ви характер ще стане истински, а след кратка практика – напълно естествен и присъщ на самите вас.
Както вече стана дума, комбинираното въздействие на самовнушение и на вглъбяване в собствените мисли е идеалният начин за формиране на характера. Ето защо ще завърша лекцията си с упражнения за вглъбяване в мислите. Следва да имате предвид, че начините да станете енергичен, уверен в себе си и т.н. са тъждествени с тези за отстраняване на мислите за страх – необходимо е само да промените думите за внушение и самовнушение.
Уилям Аткинсън
“Психология на успеха”
превод Васил Байчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар